Карпинское Евангелие

Карпинское Евангелие — среднеболгарский литературный памятник конца XIII века[1]. Содержит 168 пергаментных листов и представляет собой полный апракос (богослужебное евангелие). В 1868 году Александр Гильфердинг его нашел в Карпинском монастыре вместе с Карпинским апостолом. Две рукописи переплетены вместе и датируются примерно одним и тем же временем, но созданы разными переписчиками[2]. Через Гильфердинга они вошли в библиотеку русского коллекционера Алексея Хлудова[3]. Сейчас они хранятся в Москве, Государственном Историческом музее (ГИМ), собрание Хлудова, № 28[4].

Издание

Карпинско евангелие (ред. В. Десподова). Прилеп-Скопје, 1995.

Примечания

Куев, Куйо. Съдбата на българската ръкописна книга през вековете, Наука и изкуство, София, 1986, стр. 86.
Ръкописни книги до XIV век
Георгиев, Емил. Литературата на Втората българска държава, том 1, БАН, София, 1977, стр. 118.
Николова, Св. и др. Българското средновековно културно наследство в сбирката на Алексей Хлудов в Държавния исторически музей в Москва: каталог. София, 1999, 20-21, обр. 1-14.

This article is issued from Wikipedia. The text is licensed under Creative Commons - Attribution - Sharealike. Additional terms may apply for the media files.

[1] Куев, Куйо. Съдбата на българската ръкописна книга през вековете, Наука и изкуство, София, 1986, стр. 86.

[2] Ръкописни книги до XIV век

[3] Георгиев, Емил. Литературата на Втората българска държава, том 1, БАН, София, 1977, стр. 118.

[4] Николова, Св. и др. Българското средновековно културно наследство в сбирката на Алексей Хлудов в Държавния исторически музей в Москва: каталог. София, 1999, 20-21, обр. 1-14.